С Протоколно решение № 2978/09.10.2020 г. Висшият адвокатски съвет е взел решение да възложи на Румен Неков да изготви проект на искане от Висшия адвокатски съвет на основание чл. 150, ал. 4 КРБ за прогласяване на противоконституционност на разпоредбите на чл. 191, ал. 5-7 ДОПК съобразно отправеното от него искане до Висшия адвокатски съвет.
Налице е основание за сезиране Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на разпоредбите на чл. 191, ал. 5–7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., изм. и доп. многократно) поради факта, че последните накърняват основни права на гражданите.
Действащият правен режим, утвърден в нормите на чл. 191, ал. 5–7 ДОПК, противоречи на чл. 48, ал. 5 и чл. 56 КРБ.
Работниците и служителите и правоимащите по задължения за издръжка не могат да се присъединят по изпълнителното дело, образувано пред публичния изпълнител. Едновременно с това имуществото на техните длъжници може да се окаже в предметния обхват на една квазинесеквестируемост, предвид висящата забрана за принудително изпълнение по чл. 191, ал. 1 и ограниченията, въведени с ал. 5–7. Това правно положение накърнява правната сфера на два вида привилегировани кредитори:
- работниците и служителите в качеството им на носители на редица имуществени субективни права в индивидуалното трудово правоотношение, най-яркото сред които е вземането за трудово възнаграждение, и
- кредиторите по задължения за издръжка.
Въпросните вземания се ползват с обща привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 5 ЗЗД и при зачитане на процесуалното право на предпочтително удовлетворение от страна на съдебния изпълнител при изготвяне на разпределението, те дори предхождат публичноправните финансови вземания на държавата, тъй като първо се отделят суми за тяхното изплащане (арг. от чл. 460, изр. 1 ГПК във вр. с чл. 136, ал. 1, т. 5 и 6 ЗЗД).
