С ДВ, бр. 102 от 01.12.2020 г. е обнародван Закон за допълнение на Закона за задълженията и договорите, с който в частното право се въвежда институтът на абсолютната погасителна давност. Нормативният акт влиза в сила в 6-месечен срок от деня на обнародването му.
С него се създава чл. 112 със следния текст:
„112. С изтичането на десетгодишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването ѝ, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено.
Давността по ал. 1 не се прилага за вземания:
1. от търговската дейност на еднолични търговци или на физически лица – съдружници в дружество по чл. 357;
2. за непозволено увреждане;
3. за неоснователно обогатяване;
4. за издръжка;
5. за трудово възнаграждение;
6. за обезщетения по Кодекса на труда;
7. по повод приватизационна сделка;
8. по повод имущество, реституирано по реда на нормативен акт.
За давността по ал. 1 се прилагат чл. 115 и 118.“ В преходните и заключителните разпоредби на закона е регламентирано правило за заварените случаи. Съгласно § 2 за заварените случаи давността по чл. 112 започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При висящо изпълнително производство давността започва да тече от първото действие по изпълнението, а когато такова не е образувано – от деня на влизането в сила на акта, с който е признато вземането.
