Очертаващата се икономическа криза, като последствие от пандемията, представлява сериозно предизвикателство за бизнеса, което с все по-голяма осезателност ще поставя на дневен ред въпроса за прекратяване на търговската дейност. Свиването на финансовите резултати от дейността ще мотивира много търговци да прекратят дейността си, а други ще се окажат в състояние на неплатежоспособност или на непосредствена опасност от настъпване на неплатежоспособност. Всяка от тези хипотези притежава свой юридически облик и води до различни последици. Без да има претенции за изчерпателност, този материал цели да очертае основните характеристики и предпоставките за ликвидация, съответно за откриване на производство по несъстоятелност или производство по стабилизация.
Управленското решение за прекратяване на търговската дейност следва да почива на солидна аргументативна база, включваща икономически и юридически анализ на финансовите показатели на търговеца – ликвидността и финансовата му автономност.
Какво е ликвидност?
Това е коефициент, който отразява способността на търговеца да посреща своите краткосрочни парични задължения. Стойността му се получава като краткосрочните активи на търговеца се съотнесат с краткосрочните му задължения. На преценка подлежат краткосрочните активи на търговеца (пари, краткосрочни вземания, материални запаси, стоки и суровини), защото само чрез тях търговецът може да плати дълговете си с предстоящ падеж, тъй като или са пари или са активи, които лесно могат да се превърнат в пари. В случай че краткосрочните задължения (чийто падеж е настъпил или предстои в кратък срок) надвишават краткосрочните активи на дружеството, това е знак за неплатежоспособност на търговеца.
Какво е финансова автономност?
Това е коефициент, който отразява цялото имуществено състояние на търговеца (съотношението между собствения капитал и и пасивите) и зависимостта му от неговите кредитори. В случай че пасивите надвишават собствения капитал, то съществуващите задължения не са достатъчно обезпечени с имуществото на предприятието. Този коефициент е от естество да потвърди извода за неплатежоспособност (когато ликвидността е ниска), или да обоснове заключение за непосредствена опасност от настъпването на неплатежоспособност в краткосрочен аспект. Ниските стойности на финансовата автономност могат да сочат и за свръхзадълженост на търговеца.
Прекратяване на дейността чрез ликвидация
Решение за прекратяване на дейността чрез ликвидация търговското дружество може да вземе в случай че дружеството е с коефициенти на ликвидност и автономност в норма. Това произтича от обстоятелството, че при ликвидация дружеството следва да разполага със средства (вкл. и след осребряване на активи), с които да плати на кредиторите си. Ако това не е така, ликвидаторът на дружеството е длъжен да поиска откриване на производство по несъстоятелност.
Основните моменти при ликвидацията са следните:
- Вземане на решение за прекратяване на дейността от компетентен дружествен орган и избор на ликвидатор;
- Ликвидаторите канят неговите кредитори да предявят вземанията си. Поканата се отправя писмено до известните кредитори и се обявява в търговския регистър;
- Ликвидаторите съставят баланс към момента на прекратяването на дружеството и доклад, който пояснява баланса. В края на всяка година те извършват годишно приключване и представят годишен финансов отчет и годишен доклад за дейността си пред ръководния орган;
- Имуществото, което остава след удовлетворяване на кредиторите, остава собственост на собствениците на капитала;
- Дружеството се заличава от Търговския регистър.
Производство по несъстоятелност
При производството по несъстоятелност, за разлика от ликвидацията, в най-общи линии дружеството не може да покрие краткосрочните си парични задължения по търговски сделки или пък имуществото му не стига, вкл. и след осребряване да покрие не само краткосрочните, но и дългосрочните му дългове. Следователно то е неплатежоспособно, респ. свръхзадължено.
Към кратката характеристика на това производство следва да се отнесе следното:
- Съдът обявява неплатежоспособността/свръхзадължеността и тяхната начална дата, което се вписва в Търговския регистър;
- Съдът може да прекрати търговската дейност на дружеството, ако:
- продължаването й е във вреда на кредиторите, т. е. от нея ще се кумулират повече разходи, отколкото приходи;
- ако масата на несъстоятелността не е достатъчна за покриване на разноските по несъстоятелността (такси и възнаграждение на синдик; в тази хипотеза кредиторите предвнасят в определен от съда срок разноските за издръжка на производството);
- Съдът назначава синдик на дружеството, под чийто надзор се осъществява търговската дейност на дружеството. Неговите задачи са да установи кредиторите на дружеството и неговото имущество. Ако съдът прекрати дейността на дружеството, правомощията на управителя и на собственика на ЕООД се прекратяват и управлението и представителството се поема от синдика. При обявяване в несъстоятелност синдикът продава активите на дружеството.
- От откриването на производството всеки кредитор на дружеството е длъжен да предяви вземането си пред съда по несъстоятелността в определените в ТЗ срокове. Той може да оспорва вземанията на други кредитори и да води искове за попълване масата на несъстоятелността при разпореждания от страна на длъжника с негови активи.
- Длъжникът, синдикът и кредиторите, в случай че търговската дейност на дружеството не е прекратена, могат в определен срок да предложат план за оздравяване на дружеството, включващ конкретни икономически мерки за продължаване на дейността и погасяване на вземанията към кредиторите;
- Ако оздравителен план не се предложи, ако такъв план се предложи и не бъде одобрен, или ако съдът директно прекрати търговската дейност (вж т. 2), тогава той обявява длъжника в несъстоятелност и постановява осребряване (продан) на неговото имущество. Синдикът разпределя постъпленията в полза на кредиторите. При изчерпване на имуществото непогасеният остатък от вземането на кредитора се погасява.
- След приключването на осребряването съдът постановява заличаване на търговеца от ТР.
!NB: Търговец, в състояние на неплатежоспособност, е длъжен да депозира молба до съда за откриване на производство по несъстоятелност в 30-дневен срок от установяване на това обстоятелство – арг. от чл. 626, ал. 1 ТЗ
Управителният орган на дружеството носи наказателна отговорност за изпълнение на това задължение. Управителят отговаря за престъпления против кредиторите по чл. 227б от Наказателния кодекс, което се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева.
!NB Всеки кредитор е длъжен да предяви вземането си в предвидените в закона срокове, защото в противен случай то ще се погаси. Всеки кредитор и длъжникът могат да отправят възражения срещу вземания на други кредитори и да участват в производство по разглеждането им. В случай че съдът изключи вземанията от списъка с приети вземания, кредиторът и длъжникът могат да водят отделни установителни искове
!NB Kредитор с прието вземане участва на събрания на кредиторите. Това е орган, който има правомощия относно избора на синдик и начина на осребряване на имуществото.
!NB Кредиторите и длъжникът следва да полагат грижа за узнаване на определени обстоятелства, доколкото уведомяването за тях става не с призовка/съобщение, а с вписване в Търговския регистър или в електронно досие – (т. нар. книга по чл. 634в ТЗ). При непредприемане на действие в срок, правото за неговото извършване се прекратява.
Производство по стабилизация
В най-общи линии производството по стабилизация цели да предпази търговеца от изпадане в състояние на неплатежоспособност чрез приемане на план за икономическото стабилизиране на дружеството чрез разсрочване на задължения и предприемане на различни икономически мерки под контрола на доверено лице. Предпоставка за откриването на производство по стабилизация е търговецът да не е неплатежоспособен, а да е в състояние на непосредствена опасност от настъпване на неплатежоспособност. Законът възприема като непосредствена опасност настъпването на неплатежоспособност в рамките на следващите 6 месеца след подаване на молбата за откриване на производство по стабилизация. Следователно задълженията на търговеца, които биха се взели предвид при определяне на ликвидността му, не са падежирали, а ще падежират в следващите 6 месеца.
Индикатор за непосредствена опасност е намиращият се извън норма коефициент на финансова автономност при относително добри стойности на коефициентите на ликвидност.
Основните последици от производството по стабилизация се изразяват в:
1. Ограничаване на дейността на търговеца – да не плаща задължения, възникнали преди датата на подаване на молбата за стабилизация; съдът да постанови плащанията в полза на търговеца да се приема от доверено лице и др.
2. Спиране на изпълнителните дела срещу търговеца;
3. Прекратяване на договори, по които е страна търговецът и по които няма изпълнение – след разрешение на съда;
В рамките на производството по стабилизация се приема план за стабилизация, в който се съдържа:
- конкретни срокове, условия и начини за плащане на кредиторите;
- степен на удовлетворяване на кредиторите;
- гаранции и обезпечения, дадени от търговеца;
- организационни, правни, финансови и други действия за осъществяване на плана.
Планът за стабилизация подлежи на гласуване от кредиторите и на утвърждаване от съда. Същият е задължителен за длъжника и кредиторите, участвали в производството по стабилизация (чиито вземания се преобразуват спрямо предвиденото в плана), а то се прекратява. В случай че планът за стабилизация не бъде изпълняван, то тогава кредиторите могат да се снабдят отново с изпълнителен лист и да образуват изпълнителни дела по общия ред.
Настоящият материал не претендира за изчерпателност и не представлява юридическо консултация. При необходимост от допълнителна информация може да се свържете с екипа на Адвокатска кантора „Неков и Евгениева“ на office@nep.bg.
